Ден 1: Днес се почна така да се каже щастливият ми живот. Донесоха ме монтираха ме. Стаичката е малка но пък чиста и уютна. Имам и съседи. Поговорих си с тоалетната хартия. Мило девойче с мека душа. Още не съм се запознал с стопаните. Вълнувам се.
Ден 2:В шок съм Дойде някаква жена и без да обели и думичка ми седна в скута. Що за диви нрави. Как може! Не мога да дойда на себе си. Надявам се че другите са по културни. А да видите какво направи с Тоалетната Хартия. Бедното девойче направо се стопи от мъка.
Ден 5: Запознах се с презерватива. Измъчен и смачкан. Жалко същество. След като ми разказа за ужаса който е преживял ми се доплака. Не бих му повярвал обаче милия е толкова отслабнал че през него се вижда всичко. Мисля че са го натъпкали с някво бяло наркотично вещество.
Ден 7:Тоалетната Хартия е мъртва. Изхвърлиха това което беше останало от нея в кофата. Какви брутални и ужасни хора. Донесоха нова Тоалетна хартия. Тя е млада и красива. Напомня ми за предшественицата си. Започна да разпитва за стопаните и да прави планове за бъдещето. Плаче ми се!
Ден 11: Не мога повече в този дом. Не само че ти плюят в душата ами направо я и осират Колко са безчувствени само. Вчера пристигна стопанина. Клекна пред мен и ме прегърна. В този един единствен миг бях готов да му простя всички мигове на тормоз. Даже и развалената супа и вкиснатото кафе бях готов да мъ простя. Обаче вместо душевни излияния получих поредната порция мизерия и гадости. На каква ли не низост са способни тези създания. Жалко че съм прикован тук
Ден 22: Говорих с Тоалетната хартия. Наистина мисля че носим някаква полза обаче си мразя работата по дяволите.
Ден 30:Презерватива беше прав! Някакви хора дойдоха затвориха ми капака и почнаха да се друсат върху мен като ненормални. Не минаха и две минути и бях съвършенно съсипан.
Надявам се в следващия си живот да имам повече късмет!
*********************************************************
Кърти мифки .....
Ден 2:В шок съм Дойде някаква жена и без да обели и думичка ми седна в скута. Що за диви нрави. Как може! Не мога да дойда на себе си. Надявам се че другите са по културни. А да видите какво направи с Тоалетната Хартия. Бедното девойче направо се стопи от мъка.
Ден 5: Запознах се с презерватива. Измъчен и смачкан. Жалко същество. След като ми разказа за ужаса който е преживял ми се доплака. Не бих му повярвал обаче милия е толкова отслабнал че през него се вижда всичко. Мисля че са го натъпкали с някво бяло наркотично вещество.
Ден 7:Тоалетната Хартия е мъртва. Изхвърлиха това което беше останало от нея в кофата. Какви брутални и ужасни хора. Донесоха нова Тоалетна хартия. Тя е млада и красива. Напомня ми за предшественицата си. Започна да разпитва за стопаните и да прави планове за бъдещето. Плаче ми се!
Ден 11: Не мога повече в този дом. Не само че ти плюят в душата ами направо я и осират Колко са безчувствени само. Вчера пристигна стопанина. Клекна пред мен и ме прегърна. В този един единствен миг бях готов да му простя всички мигове на тормоз. Даже и развалената супа и вкиснатото кафе бях готов да мъ простя. Обаче вместо душевни излияния получих поредната порция мизерия и гадости. На каква ли не низост са способни тези създания. Жалко че съм прикован тук
Ден 22: Говорих с Тоалетната хартия. Наистина мисля че носим някаква полза обаче си мразя работата по дяволите.
Ден 30:Презерватива беше прав! Някакви хора дойдоха затвориха ми капака и почнаха да се друсат върху мен като ненормални. Не минаха и две минути и бях съвършенно съсипан.
Надявам се в следващия си живот да имам повече късмет!
*********************************************************
Кърти мифки .....