Това е една наистина безумна идея, но която се надявам да я коментират доста хора.
Първоначално капитализмът се е основавал на принципа на конкуренцията. Грубо казано имаме няколко производителя, които произвеждат стоки и им поставят цени. Клиентите на принципа на пробите и грешките първоначално купуват от всички, а по-нататък почват да купуват от по-добрите според тях.
Подобна схема никак не важи за рядко купувани стоки. Примерно автомобил. Ако автомобилът се окаже калпав, тогава естествено няма да си купиш друг, но ти все пак си дал една голяма сума пари. Ако автомобилът се окаже добър, то ти просто няма си купиш друг, защото няма да имаш нужда от още един автомобил, който да се чудиш къде да паркираш.
Подобна схема не важи и за стоки на които няма как да разбереш качеството. Ако купуваш обувки и да са скъпи и да са евтини (изключвайки прекалено евтините такива) - почти винаги резултатът ще е, че ще се скъсат след година прилично ходене.
Подобна схема не важи и за стоки, за които качеството им остава скрито за теб. Ако ядеш храни с консерванти, то ти в последствие няма да направиш причинно следствената връзка, че си болен от рак, заради тези храни. Ти не си химик или биолог, за да можеш да разбереш химикалите които пише на етикета колко са вредни за здравето ти.
Конкуренцията не е и добър принцип, ако не е единственият, който определя покупките. Ако се вместват други субективни фактори, като реклама например, или маркетингови позиции (да имаш връзки с магазини) - тогава определено нещата изобщо вече не отговарят на принципа на конкуренцията.
Конкуренцията не е и много обективен принцип. Примерно ако твоят продукт е с 10% по-лош от този на конкурента, тогава ти няма да имаш с 10% по-нисък пазарен дял! А е напълно логично да бъде така. Получава се така (по отношение на производителите), че този отпред обира всичко, а тези отзад едва свързват двата края и изгледи да се конкурират са почти нулеви (разчитат на случайни клиенти).
Но принципът на конкуренцията си е добър сам по себе си. Няма ли начин той да остане, но всичките му недостатъци да бъдат оправени?
Това което измисли и определям сам като "безумна идея" е да се създаде специален бизнес орган, който да извършва анализ на стоките и да им слага така наречените алтернативни цени. Когато купуваш, то ти ще си плащаш по обичайните правила с нормални пари, но същевременно ще се отчита и сумата "похарчена" от алтернативните пари. Алтернативните пари практически няма да са истински пари, защото от тях ще се води само някаква статистика, която ще е достъпна на потребителя.
Определянето на стойностите стоките в алтернативни пари ще извършва не продавача, а споменатата бизнес организация, която ще се занимава само с тази дейност. Цените ще се определят не според търсене и предлагане, а посредством много прецизен анализ на качеството им, както и на други компоненти. Например, ако продуктът е некачествен или вероятно вреден - тогава ще е доста по-скъп, а не както се случва по принцип да е по-евтин. Ако продуктът е по-разпространен, тогава също продуктът ще е леко по-скъп, защото печалбите от неговото закупуване ще са по-големи. Ако продуктът не се харчи и се разваля - това пък ще води до свалянето на цената му. При това това понижение ще е от самото начало за продукта, а няма да се чака да му мине гаранционния срок.
Въпросното определяне на цените ще се извършва естествено в някакъв смисъл субективно. Но и тук си идва пазарната икономика в помощ. Може въпросните субекти за определяне на цените да са няколко и потребителят да си избира с препоръките на коя фирма да се съобрази.
Възможно е също така алтернативните пари да служат и като стопиращо средство от страна на търговеца, ако последният желае да прилага това. Така ако купувачът няма достатъчно алтернативни пари в електронната си сметка (които да се приспаднат след сделката), тогава може търговецът да откаже да му продаде стоката. Въпреки, че самата стока ще се продава с официални пари, а алтернативните са само вид специфична оценка, а не истинско платежно средство.
Първоначално капитализмът се е основавал на принципа на конкуренцията. Грубо казано имаме няколко производителя, които произвеждат стоки и им поставят цени. Клиентите на принципа на пробите и грешките първоначално купуват от всички, а по-нататък почват да купуват от по-добрите според тях.
Подобна схема никак не важи за рядко купувани стоки. Примерно автомобил. Ако автомобилът се окаже калпав, тогава естествено няма да си купиш друг, но ти все пак си дал една голяма сума пари. Ако автомобилът се окаже добър, то ти просто няма си купиш друг, защото няма да имаш нужда от още един автомобил, който да се чудиш къде да паркираш.
Подобна схема не важи и за стоки на които няма как да разбереш качеството. Ако купуваш обувки и да са скъпи и да са евтини (изключвайки прекалено евтините такива) - почти винаги резултатът ще е, че ще се скъсат след година прилично ходене.
Подобна схема не важи и за стоки, за които качеството им остава скрито за теб. Ако ядеш храни с консерванти, то ти в последствие няма да направиш причинно следствената връзка, че си болен от рак, заради тези храни. Ти не си химик или биолог, за да можеш да разбереш химикалите които пише на етикета колко са вредни за здравето ти.
Конкуренцията не е и добър принцип, ако не е единственият, който определя покупките. Ако се вместват други субективни фактори, като реклама например, или маркетингови позиции (да имаш връзки с магазини) - тогава определено нещата изобщо вече не отговарят на принципа на конкуренцията.
Конкуренцията не е и много обективен принцип. Примерно ако твоят продукт е с 10% по-лош от този на конкурента, тогава ти няма да имаш с 10% по-нисък пазарен дял! А е напълно логично да бъде така. Получава се така (по отношение на производителите), че този отпред обира всичко, а тези отзад едва свързват двата края и изгледи да се конкурират са почти нулеви (разчитат на случайни клиенти).
Но принципът на конкуренцията си е добър сам по себе си. Няма ли начин той да остане, но всичките му недостатъци да бъдат оправени?
Това което измисли и определям сам като "безумна идея" е да се създаде специален бизнес орган, който да извършва анализ на стоките и да им слага така наречените алтернативни цени. Когато купуваш, то ти ще си плащаш по обичайните правила с нормални пари, но същевременно ще се отчита и сумата "похарчена" от алтернативните пари. Алтернативните пари практически няма да са истински пари, защото от тях ще се води само някаква статистика, която ще е достъпна на потребителя.
Определянето на стойностите стоките в алтернативни пари ще извършва не продавача, а споменатата бизнес организация, която ще се занимава само с тази дейност. Цените ще се определят не според търсене и предлагане, а посредством много прецизен анализ на качеството им, както и на други компоненти. Например, ако продуктът е некачествен или вероятно вреден - тогава ще е доста по-скъп, а не както се случва по принцип да е по-евтин. Ако продуктът е по-разпространен, тогава също продуктът ще е леко по-скъп, защото печалбите от неговото закупуване ще са по-големи. Ако продуктът не се харчи и се разваля - това пък ще води до свалянето на цената му. При това това понижение ще е от самото начало за продукта, а няма да се чака да му мине гаранционния срок.
Въпросното определяне на цените ще се извършва естествено в някакъв смисъл субективно. Но и тук си идва пазарната икономика в помощ. Може въпросните субекти за определяне на цените да са няколко и потребителят да си избира с препоръките на коя фирма да се съобрази.
Възможно е също така алтернативните пари да служат и като стопиращо средство от страна на търговеца, ако последният желае да прилага това. Така ако купувачът няма достатъчно алтернативни пари в електронната си сметка (които да се приспаднат след сделката), тогава може търговецът да откаже да му продаде стоката. Въпреки, че самата стока ще се продава с официални пари, а алтернативните са само вид специфична оценка, а не истинско платежно средство.