
На Нова година тихата империя са разшири отново. Новите й колонии отпразнуваха присъединяването си като освобождение - което, индивидуално за повечето българи и румънци ще е факт. Преди двадесет години те бяха бедните субекти на диктатури. (Спомнете си Николае Чаушеску и тайната полиция “Секуритате”) Сега те са граждани на най-голямата, най-интегрираната общност на либерални демокрации по света. На фона на цялата корупция, безработица и други причини за недоволства в техните настоящи, доста несъвършени демокрации, това е напредък. Междувременно, държавите около границите на империята се редят на опашка, викайки: “Вземете и нас вътре, моля” За коя друга империя в историята могат да се кажат такива неща?.
Защото тихата империя е и доброволната империя, общност на съгласието.
С разширяването си до 27 държави, ЕС е най-успешния пример на нашето време за мирна смяна на режим. Повече от половината от държавите, членуващи в него са били диктатури наскоро. Техният напредък към либералната демокрация вървеше ръка за ръка с членството в това, което днес е ЕС. Във всички краища на континента повечето хора са по-добре и по-свободни, отколкото са били преди половин век."
Преди 50 години в разгара на Студената война шест европейски страни основаха Европейската икономическа общност като подписаха това, което остана в историята като Римския договор. Ако бяхте казали на някой от подписалите го през 1957 г., че през 2007 г. Европа ще изглежда както днес, те вероятно щяха да ви отхвърлят като луд мечтател. А ако Конрад Аденауер или Пол-Анри Спаак бяха с нас днес, те щяха да кажат: значи на 25 март ще имате голямо празненство.
И това безспорно ще е така. Тъй като Германия председателства ЕС през първата половина на годината, ще има парти в Берлин- вероятно в част от града, която е била под съветска окупация през 1957 г., както и “Берлинска декларация”, която да отбележи годишнината. Въпреки това всеки знае, че под повърхността политическа Европа не е в настроение да празнува. Общността е мрачна, враждебна и несигурна за бъдещия си път. На индивидуално ниво повечето европейци живеят по-добре от всякога, но заедно те не се чувстват добре в тяхната доброволна империя. Рядко едно така успешно начинание е било толкова обременено със съмнения.
Отчасти тези съмнения са резултат от собствения успех на съюза. Разширяването е исторически триумф за ЕС, но разширяването означава и промяна, а промяната винаги е разрушителна. В дългосрочен план ЕС ще увеличи нашия просперитет, но в краткосрочен може да означава или изглежда ще означава източноевропейски имигранти, които заемат работни места и поставят под натиск местните власти. Оттук реакцията срещу полския водопроводчик във Франция и ограниченията към румънците и бългатрите, които идват да работят във Великобритания. Институционалните разпоредби, първоначално предвидени за шест страни-членки и все още някак си функциониращи за 15, стават тромави с 27. Но предложеният конституционен договор беше отхвърлен във Франция и Холандия, отчасти заради схващанията за последствията от разширяването. Кандидатурата на Турция поражда страхове от загуба на културна единност. Проблемите с имиграцията, престъпността, тероризма и интеграцията на мюсюлманите в европейските общества се свързват от жълтата преса и популистки политици.
Предизвикателството на разширяването идва в момент когато конкуренцията на ниските разходи от потенциалните икономически гиганти в Азия оказва натиск върху мудните европейски икономики. Икономически по-развитите, широко казано социалдемократически общества в Западна и Северна Европа, израснаха, свикнали с исторически необичайната комбинация от стабилен растеж на личното потребление и високи равнища на гарантирана от държавата социална осигуреност. А с остаряващо население и конкуренцията от Азия това е трудно. След това идва двойният императив на енергийната сигурност, в момента зависеща от авторитарните режими в Русия, Централна Азия и Близкия изток, и необходимостта от повече усилия за забавяне на глобалното затопляне чрез намаляване емисиите от въглероден двуокис.
Това са реални проблеми и всичко, на което можем реалистично да се надяваме от шестмесечното германско председателство е, че то ще започне да създава ново усещане, че Европа е способна да намери практични решения за тези проблеми. Прилагането на решенията ще се осъществява под португалското и (да, наистина) словенското председателство на ЕС, а предложените решения ще трябва да спечелят активната подкрепа на новия френски президент и на Гордън Браун (наследникът на британския премиер Тони Блеър).
Въпреки това отвъд индивидуалните политики остава въпросът за цялостния разказ, който Европа иска да разкаже. Всичко, което Европейската общност направи от края на 50-те до началото на 90-те беше в едни по-широки исторически рамки. Разбира се индивидуалните нации имаха свои собствени разкази за своето място в Европа и мястото на Европа в тях, но имаше достатъчно общ език между две поколения политически лидери, израснали със спомените за войната. Това обаче свърши. Ефективният политически разказ свързва историята за това, откъде идваме, с вдъхновяващия разказ за това къде отиваме. Именно от това се нуждае Европа.
За 50-та годишнина ние си имаме лого, създадено от полски студент. В смесица от букви, включваща елементи от различни европейски страни, той казва “Tögethé® since 1957” (“Заедно от 1957 г.”). Много свежо, но вече има възражения защо думата ““Tögethé®” е английска, а не френска например; освен това, както всеки поляк знае, ние не сме “заедно” от 1957 г., когато Полша, заедно с половината Европа, беше все още зад Желязната завеса. Всъщност всички ние сме 27 едва от 2007 г. Така че обратно към урок номер 1. Италианският автор Луиджи Пирандело написа пиеса озаглавена “Шестима персонажи в търсене на автор”. ЕС днес е 27 страни в търсене на своя собствен разказ.
Източник: www.focus-news.net