Ето една моя историика написана лично от мен :
Здравейте уважаеми читатели, да ви е** м*йк*т*, бъдете живи и здрави. Вие отново сте с рубриката на любимият ви водещ - Измайл. В тази серия на нашето популярно солно предване ще ви разкажа малко повече неща за мен и моята ферма с крави.
По принцип съм се родил на село, в задушната и тясна кабина на местният комбайн. Родил съм се нормален, по думите на шизофрениците, които бяха мои най-добри приятли до 9 ноември, когато настъпи евросъюза от към близкия Изток. По принцип съм бил дружелюбен, държал съм се като куче, това може би обяснява фактът, че повечето време съм спал куческа колиба. Не ми се мисли какво щеше да е ако имах подвързия за учебници тогава. Важното в случая е да не пропускаме факта да споменем, че основната движеща сила в Света, тогава - ХЛЯБА, я нямаше.
Препитавах се нормално, ставам зори и ори, ори ори. От сутрин до вечер се прасках на трактор с надеждата да прокупая канал до нова Гвинея, където знам, че ме чакаха чичо ми от Канада и леля ми Барби. Както и да е, сделката пропадна, кашона с царевица се трансфорима в приятен чувал. Чувал ли казах ? Ми то с чувала върви и сезала, м*йк*та си е *б*л*, гадна хала, какво си ми дала, живота проспала, давай въргала..
Споделям мъката и болката си с ВАС, най-верните пропадняци на източния Запад. Вие сте моита гордост, моита хубост и моя живот. За вас бих заклал прасето, което гледахме в килера, поради остра липса на слънчогледово олио ПАПАС.
За финал бих искал да кажа, че ако се чувстате лошо, физически и духовно, просто се опитайте да не мислите за нищо друго освен за най-близкият висок мост. Отидете там, затворете си очите и се опитайте да медитирате. Повторете това няколко дни, а след това се метнете сами. Помога, ЗНАМ ГО, жокер ми не требе !
Здравейте уважаеми читатели, да ви е** м*йк*т*, бъдете живи и здрави. Вие отново сте с рубриката на любимият ви водещ - Измайл. В тази серия на нашето популярно солно предване ще ви разкажа малко повече неща за мен и моята ферма с крави.
По принцип съм се родил на село, в задушната и тясна кабина на местният комбайн. Родил съм се нормален, по думите на шизофрениците, които бяха мои най-добри приятли до 9 ноември, когато настъпи евросъюза от към близкия Изток. По принцип съм бил дружелюбен, държал съм се като куче, това може би обяснява фактът, че повечето време съм спал куческа колиба. Не ми се мисли какво щеше да е ако имах подвързия за учебници тогава. Важното в случая е да не пропускаме факта да споменем, че основната движеща сила в Света, тогава - ХЛЯБА, я нямаше.
Препитавах се нормално, ставам зори и ори, ори ори. От сутрин до вечер се прасках на трактор с надеждата да прокупая канал до нова Гвинея, където знам, че ме чакаха чичо ми от Канада и леля ми Барби. Както и да е, сделката пропадна, кашона с царевица се трансфорима в приятен чувал. Чувал ли казах ? Ми то с чувала върви и сезала, м*йк*та си е *б*л*, гадна хала, какво си ми дала, живота проспала, давай въргала..
Споделям мъката и болката си с ВАС, най-верните пропадняци на източния Запад. Вие сте моита гордост, моита хубост и моя живот. За вас бих заклал прасето, което гледахме в килера, поради остра липса на слънчогледово олио ПАПАС.
За финал бих искал да кажа, че ако се чувстате лошо, физически и духовно, просто се опитайте да не мислите за нищо друго освен за най-близкият висок мост. Отидете там, затворете си очите и се опитайте да медитирате. Повторете това няколко дни, а след това се метнете сами. Помога, ЗНАМ ГО, жокер ми не требе !