Група: Uploаder
Постове: 2
Регистрация: 15-August 05
Член No.: 238 241
Warn: (0%)
http://express.bg/story/5739 интервюта
Адвокат Свилен Овчаров: Трудно ще осъдят лицата, ползвали нелегален софтуер
Петър Вълков 10 Май 2006 | 14:55
Много от най-развитите пиратски сървъри използваха канали и техника на държавната администрация, защото смятаха, че така е по-малка вероятността да попаднат под ударите на НСБОП. Хубаво е, че най-накрая това стана обществено достояние и полицията се зае със случая. Явно е, че има държавни чиновници, които в работно време си правят кефа с техника и интернет връзка, платена от нашите данъци. Те не са там за да гледат филми, нито за да съдействат на разни пиратски сървъри, твърди юристът. *
При акцията на НСБОП срещу младежи, притежаващи и разпространяващи софтуер без лицензни права бяха направени три ареста. Престъпници ли са задържаните, г-н Овчаров?
Да, тези хора са престъпници според нашия Наказателен кодекс (НК). Въпросният текст беше гласуван от българските депутати. Той им беше представен от министерствата на правосъдието, на вътрешните работи и на културата. Но той не беше създаден в тези ведомства дори като чернова.
Този текст беше написан от Велизар Соколов, адвокатът на „Майкрософт”. По-късно той проведе обучения сред българските магистрати, на които представи едно твърде рестриктивно тълкуване на закона. А това носи много вреди на потребителите.
В момента в България всяко нарушение на авторските права се приема за престъпление. Всеки извършител е класифициран като престъпник.
Според член 172 от НК наказанието е до 3 години и глоба от 1 000 до 3 000 лв. За дефиниране на престъплението обаче, той се обръща към Закона за авторското право и сродните му права. Там се казва, че нарушение е всяко ползване без разрешение на носителя на авторското право. В това число записване на нелицензиран софтуер върху CD носител или друга медия и твърд диск.
Как е уреден този въпрос в други държави?
В малко страни от света компютърното пиратство е престъпление. Там, където то е признато за престъпление, текстът не е толкова широко скроен и вътре не попадат всички потребители на нелицензиран софтуер без изключение.
Производителят или онзи, който държи правата върху произведения софтуер има възможност да заведе граждански иск за парично обезщетение. В Германия такива граждански искове се завеждат само срещу големи студия, банки и мрежи, с мащабни нарушения. Имаше и случай в Дания, когато домашните потребители на нелицензиран софтуер получиха писма в пощите си с молба да си заплатят лиценза. Много от тях си платиха, други с променлив успех бяха съдени за обезщетение.
Все пак и в чужбина ги съдят, къде е разликата?
При гражданския способ не се използват ресурсите на държавата, за да се защитават правата на производител или разпространител на софтуер. В България законът максимално ангажира държавните ресурси на полицията и прокуратурата, Министерство на културата да защитават правата им. Имам доста дълга практика и мога да кажа, че малките компании не успяват да задействат държавната машина и НСБОП. Всичко започва, когато представители на „Майкрософт” подадат сигнал, че на определен сървър има нелегално копие на техен продукт. Те могат да заведат граждански иск. Но законът им предоставя по-лесен и по-евтин за тях вариант. Така прокурорът с нашите данъци защитава техния интерес. Предпочитам да се съдят хора по по-смислени дела с моите пари.
Законни ли са обиските в домовете и арестите на „софтуерни пирати”?
В България има вратичка за улеснение на полицията. Могат да се правят обиски и претърсвания без разрешение на съда при т.нар. „спешни случаи”. НПК изисква в продължение на 24 часа след изземването на техника и арести полицаите да си получат разрешение от районния съдия. По закон това е изключение. На практика обаче, изключението се случва на 100%. Какво е спешното в тези случаи? Големите сървъри нямат крака да избягат.
Доколко е законно изземването на техника и софтуер?
За софтуера няма съмнение. Той трябва да се изземе да се изследва и при доказване на нарушение да се конфискува и унищожи, заедно с материалния носител. Примерно, компакт дисковете. Закупуването на празен диск и правените отчисления не са оправдание в никакъв случай. Полицията в България изключително често надхвърля нужното за доказване на обвинението. А може да се направи копие на съдържанието на твърдия диск на компютъра и да се изследва. Това е напълно достатъчно да се докаже обвинението и е приемливо накърняване на правото на собственост.
Полицията обаче взема цели компютърни конфигурации. Преди години имаше куриозни случаи с изземване на монитори. Какъв софтуер и произведение на изкуството съдържа един монитор, мишка, клавиатура и дънна платка? Полицията знае, че трудно се стига до осъдителна присъда и това е метод за извънсъдебен натиск. Това е необосновано голяма репресия, а често става дума и за корупция.
Какво трябва да направи потребителят при нахлуване на полиция в дома му?
Първото нещо е веднага да си наеме адвокат. Второ: да обжалва протокола и действията на полицията по претърсване и изземване на вещи. Третото нещо е да обжалва пред прокуратурата изземването на собствеността му. Да предложи на разследващите органи съдействие за копиране на спорния софтуер и друга интелектуална собственост, за да може да настоява да му се върне хардуера. Понякога това работи. Особено в съда върши работа. Но това са редки случаи.
Може ли потърпевш да си получи обратно компютъра?
Преди 3-4 години имаше случаи на изгубена и повредена техника от полицията.
Много от собствениците направо се отказват от техниката и си купуват нова, защото полицаите се държат грубо. След 2-3 години, колкото е обичайната продължителност на процедурите, техниката е вече е морално остаряла, независимо от присъдата или липсата на такава. Имаше случаи, при които след делото собственикът подари на полицията половината от техниката. Държа да отбележа, че тези неща не се случват вече толкова често, колкото преди 3-4 години.
Как може един потребител от порталите да знае какво тегли и дали то е защитено?
Незнанието на закона не оневинява никого. По презумпция за ползване софтуер или други продукти, защитени с интелектуални права трябва съгласието на производител или разпространител на продукта. Някой има авторските права, независимо дали ги отдава срещу пари или безплатно. Ако сваляте от сайта на производителя и той не ви иска пари за това - няма проблем. Но ако сте на друг сайт „посредник” и няма изрично упоменато съгласие за ползване на софтуера на него приема се, че потребителят знае, че няма право над продукта.
„Торент” системата, при която всеки качва и сваля едновременно в мрежата съдържание, е друг случай. Там сървърът е само връзка между лица, които незаконно си обменят софтуер. В този случай отговорност изцяло носят само потребителите.
Как съдията преценява кой е за наказание и кой не е?
Обществената опасност е по-голяма, когато се използва и разпространява софтуер без съгласие на производителя с търговска цел. Ако е незначително деянието, лишаването от свобода може да се замени с глоба. Никой не е пратен в затвора за домашно потребление. Съдиите са хора. Отчитат се количествата. Но за потребителите това не е най-сериозният проблем. Докато стигнат до съд те ще бъдат лишени от цялата си компютърна техника на ръба на закона или направо незаконно. Това са имуществени вреди.
Как, според вас, ще приключи разследването срещу държавни служители, които са ползвали нелегален софтуер и продукти без лицези?
Слухове за това се носеха отдавна. Много от най-развитите пиратски сървъри използваха комуникационни канали и техника на държавната администрация, защото смятаха, че така е по-малка вероятността да попаднат под ударите на НСБОП и други полицейски органи. Хубаво е, че най-накрая това стана обществено достояние и полицията се зае със случая. Явно е, че има държавни чиновници, които в работно време си правят кефа с техника и интернет връзка, платена от нашите данъци. Те не са там за да гледат филми, нито за да съдействат на разни пиратски сървъри. Наказателната отговорност е винаги лична на физическото лице. Ако се установят кои са нарушителите те ще понесат наказание, но това е мъчна работа.
*Интервюираният адвокат Овчаров работи в отдел „Правна защита” в Български хелзинкски комитет. В практиката си той е защитавал лица, жертва на наказателни преследвания по НК за софтуерно пиратство.
http://express.bg/story/5739
[snapback]235384[/snapback]