Въпреки, че не си получих отговора от господата, все пак ще изложа моето мнение.
Като единици на обществото, наше задължение е да прогресираме, за да:
1. Не тежим на обществото
2. Постигаме положителни резултати в различни сфери в различните преходи в живота ни, което да носи лично удовлетворение, което и в по-нататъшен етап от живота ни би прераснало и в подем в професионално отношение, водещо до независимост във финансов аспект. Защото когато ти се уважаваш, ще те уважават и другите. Защото ти трябва да знаеш какво и колко можеш и да го приложиш на практика, не само на теория. Пълно е с дървени философи, с висшч, които излизат на пазара с големите очаквания, но с малкото възможности. С желание за голяма заплата, но с нежелание за работа.
Това като лек увод.
Като изложение ще кажа, че не съм имал предвид, че който бяга е мързеливец. Напротив. Аз също съм бягал, всъщност бях един от главните инициатори целия клас да си тръгнем, но рядко съм си прекарвал времето по кафенетата и кръчмите. Аз не роптая срещу бягането, роптая срещу издигането на пиедестал въпросната постъпка. Нормално е всеки да прецени кое е по-добре за него. Аз лично съм бягал, защото 12 клас работех, работех и 13-ти клас, и тогава бягах, но не съм си прекарвал времето в кръчмите. И не, не е защото не съм могъл, даже напротив. Родителите ми винаги по това време са ме поддържали и можех да не си мръдна пръста до края на 13 клас, но за мен лично това би било предателство. Предателство, което вие не осъзнавате. Нямате други задължения, никой нищо не иска от вас. Въпрос на лично осъзнаване е точно в момента, в който се взимат най-важните решения, т.е. къде ще уча, ще уча ли, ще работя ли, ще редя плочки по тротоарите ли.. Това са въпроси, които се отлагат за утре и утре и когато дойде време за тяхните отговори, се питаме всъщност какви бяха въпросите, и всъщност толкова ли са били важни? Трябва всеки да се насочи на някъде.
Роптая срещу това, хората да ги мързи да гледат. Да са на принципа - тати носи, мама меси или обратното. И това в никакъв случай, подчертавам, не искам да го преиначавате в думите - който бяга е мързелив. Просто това е един възможен краен продукт от въпросното бягане, популиращо безцелно висене. Не е като да не съм бил ученик, не е като да нямам приятели ученици, не е като да не съм в обществени социални кръгове, които включват ученици.
Всеки има право да си живее както иска. Всеки има право да прецени дали да седи по психология или да ходи при господина по информатика да си говори за с++, или при учителя по физическо да играе футбол или на кафе. Училището дава толкова много избори, които обаче често се подминават в кафето, където рядко се говори на интелигентен език
Надявам се този път да съм бил разбран правилно и да не четете първото и последното изречение от поста ми
