FUN-FUN
- Автор Player_pz
- Начална дата
WHAT THE F*CK ?! 0/38 AND WIN ?! Е ако загуба тва аз, давам акаунта ми фрий в ютуб и тва е.kriss каза:
BTW. Който е сериозен и иска акаунт е EU да ми пише, давам безплатни 1 ниво със 550 RP, но да го развива не да изиграе 2 игри и да спре.
—–БЕГИН ПОЕМ—–
Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.
Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.
Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати
да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.
Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.
Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни.
Бийнове и иждейбита,
ексемел и уеб услуги,
фреймуърци и джейеспита,
бази данни, орм, и други.
Апи зад апи, либ до либ,
фреймуърк върху фреймуърк,
зип във зип.
Клас във джар, джар във уар,
уар в еар—голям кошмар:
тъй деплойва стар джавар
затъпял като ейчар.
Първо, второ, трето, пето,
много взе да се раздува.
Май не мога без идето
вече нещо ми струва.
Процесите комуникират
на един и същи хост,
но не може да се ползва
Юникс домейн сокет прост.
Трябва в уиздъл да опишеш
кой кви данни дал, кви взел,
протоколът е дебел:
ейщипи и ексемел.
Ексемел тук, ексемел там,
всеки път данни когато предам,
тоя боклук (защо?—не знам)
се парсва напук на процесор и рам.
И за всичко интерфейси
със инвършън ъв кънтрол,
двестаредови стектрейси
за едничък метод кол.
Практика прилично честа
е така да се разпльоква
някой клас—заради теста,
уж да може да се моква.
Всяко вю и всеки екшън,
квото трябва му се тика
със дипендънси инджекшън.
Не се знае кой кво вика.
Всичко стана на спагети.
Закъсняхме, кодим вкъщи.
А клиентът ни усети
и започна да се мръщи.
Пак ще трябва да му кажем
Стана две години вече,
няма к’во да му покажем,
а бюджетът ни утече.
Всичко срока си изпусна,
всякакъв дедлайн премина.
Архитектът пък напусна
и проектът ни се срина.
Ний пък стартъп основахме,
че ни писна да сме роби,
собствен капитал набрахме
чрез приятелското лоби.
И сега така си кодя:
няма юемел, а скици.
Много аджайл живот водя
с динамичните езици.
И събудих се във пот,
повърня и махмурлук
и се чувствах идиот,
че работя още тук.
Вече знам, че ентерпрайза
даже и като работи
преди всичко той се прай за
фирми пълни с идиоти.
—–ЕНД ПОЕМ—–
Източник http://iffi.cc/blog/2010/02/java-enterprise-poem/#more-1237
Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.
Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.
Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати
да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.
Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.
Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни.
Бийнове и иждейбита,
ексемел и уеб услуги,
фреймуърци и джейеспита,
бази данни, орм, и други.
Апи зад апи, либ до либ,
фреймуърк върху фреймуърк,
зип във зип.
Клас във джар, джар във уар,
уар в еар—голям кошмар:
тъй деплойва стар джавар
затъпял като ейчар.
Първо, второ, трето, пето,
много взе да се раздува.
Май не мога без идето
вече нещо ми струва.
Процесите комуникират
на един и същи хост,
но не може да се ползва
Юникс домейн сокет прост.
Трябва в уиздъл да опишеш
кой кви данни дал, кви взел,
протоколът е дебел:
ейщипи и ексемел.
Ексемел тук, ексемел там,
всеки път данни когато предам,
тоя боклук (защо?—не знам)
се парсва напук на процесор и рам.
И за всичко интерфейси
със инвършън ъв кънтрол,
двестаредови стектрейси
за едничък метод кол.
Практика прилично честа
е така да се разпльоква
някой клас—заради теста,
уж да може да се моква.
Всяко вю и всеки екшън,
квото трябва му се тика
със дипендънси инджекшън.
Не се знае кой кво вика.
Всичко стана на спагети.
Закъсняхме, кодим вкъщи.
А клиентът ни усети
и започна да се мръщи.
Пак ще трябва да му кажем
Стана две години вече,
няма к’во да му покажем,
а бюджетът ни утече.
Всичко срока си изпусна,
всякакъв дедлайн премина.
Архитектът пък напусна
и проектът ни се срина.
Ний пък стартъп основахме,
че ни писна да сме роби,
собствен капитал набрахме
чрез приятелското лоби.
И сега така си кодя:
няма юемел, а скици.
Много аджайл живот водя
с динамичните езици.
И събудих се във пот,
повърня и махмурлук
и се чувствах идиот,
че работя още тук.
Вече знам, че ентерпрайза
даже и като работи
преди всичко той се прай за
фирми пълни с идиоти.
—–ЕНД ПОЕМ—–
Източник http://iffi.cc/blog/2010/02/java-enterprise-poem/#more-1237
A
Anonymous
Guest
АхоАХхоХОхаАа, мега доброто
