FUN-FUN
- Автор Player_pz
- Начална дата
Като я гледам , не е магьосница... колкото и да си вдига ръцете, гърдите и няма да изчезнат.... мисля да и предложа брак , ако може да прави мусака.kriss каза:
Европеидна раса, говори японски, гледа анимета , има големи гърди , очи също... готви мусака .... цена няма да има
StormBreaker
Registered
Един ден във ФМИ (написано от мен и един колега) :
Толкова хубаво си сънувам едни готини, неособени матрички... тъкмо да ги транспонирам в детерминанти и ме събужда положително ориентирания ми часовник. Виждам как едно интегралче е кацнало на прозореца и ми пее. Енкапсулирам се, слагам си делта шапка, понеже отвън е такъв полиморфизъм, че дори камъните се диференцират от студ. Качвам се в затворения интервал 94, а вътре е пълно с леви и десни околности на епсилон. При това всичките положителни. Направо да ти падне делта шапката. Гледам една колежка с такава параметрична крива и такъв диференциал, че автомата ми сам се детерминира. Търся си детерминантата, но не я намирам. Май съм я забравил вчера като бутах гювеч в матрицата с боклуците.
Слизам на спирката и по един от маршрутите в мултиграфа се запътвам към ФМИ. Изведнъж огладнявам. Използвам примката на химическия и отивам да си купя едно ирационално парче πца. Насочвам се отново към ФМИ, като по пътя срещам толкова неориентирани графи, че дори и Дийкстра не може да ги траверсира.
Отивам на лекция по "Идемпотентните безкрайни алгебрични структури и програмиране на епсилони, делта-мултиграфи и елементи на транспонирания анализ", съкратено ИБАСИПРЕДМЕТА. Лекцията минава скучно - като основна граница след 10 определени интеграла с рационални функции на две променливи. С ε > 0 закъснение ни пускат в почивка. Всички се изнизваме в ред на Тейлър през вратата докато не остават само най-простите производни. Пред барчето на първия етаж се заформя доста дълъг полином. Докато влезем ще ни се разкаже и долната и горната граница. Връщам се обратно с δ > 0 закъснение и усещам как ще трябва да ми правят афинна операция на сърцето при вида на дъската.
След три часа без спирка излизам като неопределен интеграл на прекъсната функция. Някъде съм си изгубил променливата и съм останал само по константа с окапал диференциал.
Решавам, че вечерта ще се размажа като производна на примитивна функция - поне с 2 литра марков паралелепипед. Така ще се дифенерцирам, че ще остане точка на прекъсване в паметта ми. Като се замисля и едно ротационно тяло ще ми дойде добре. Но от всичко това се сетих, че нямам пукнат регулярен израз в джоба.
Хващам интеграл 94 в пробита околност на химическия факултет, а той е пълен като елементите на редицата 1/x около нулата. Диференциала не ми се побира и едва се интегрирам до вратата. Слизам на Манджа стрийт, а там ми правят толкова мазен бургер, че още малко и стомаха ми ще дивергира.
Вървя си аз към блока както ξ между точките на крайното разбиване наречено Студентски град. Минавам през Баба Яга. След като си купих 200ml о-микрон осъзнах, че до края на седмицата ще карам само на празната дума, останала в хладилника. След този факт се изпари желанието ми да се направя на примитивна тая вечер, да не говорим за ротационното тяло. Единственото нещо, което ми остана е да очаквам следващия ден във ФМИ, където ще се забавлявам с интеграли до 22ч.
Толкова хубаво си сънувам едни готини, неособени матрички... тъкмо да ги транспонирам в детерминанти и ме събужда положително ориентирания ми часовник. Виждам как едно интегралче е кацнало на прозореца и ми пее. Енкапсулирам се, слагам си делта шапка, понеже отвън е такъв полиморфизъм, че дори камъните се диференцират от студ. Качвам се в затворения интервал 94, а вътре е пълно с леви и десни околности на епсилон. При това всичките положителни. Направо да ти падне делта шапката. Гледам една колежка с такава параметрична крива и такъв диференциал, че автомата ми сам се детерминира. Търся си детерминантата, но не я намирам. Май съм я забравил вчера като бутах гювеч в матрицата с боклуците.
Слизам на спирката и по един от маршрутите в мултиграфа се запътвам към ФМИ. Изведнъж огладнявам. Използвам примката на химическия и отивам да си купя едно ирационално парче πца. Насочвам се отново към ФМИ, като по пътя срещам толкова неориентирани графи, че дори и Дийкстра не може да ги траверсира.
Отивам на лекция по "Идемпотентните безкрайни алгебрични структури и програмиране на епсилони, делта-мултиграфи и елементи на транспонирания анализ", съкратено ИБАСИПРЕДМЕТА. Лекцията минава скучно - като основна граница след 10 определени интеграла с рационални функции на две променливи. С ε > 0 закъснение ни пускат в почивка. Всички се изнизваме в ред на Тейлър през вратата докато не остават само най-простите производни. Пред барчето на първия етаж се заформя доста дълъг полином. Докато влезем ще ни се разкаже и долната и горната граница. Връщам се обратно с δ > 0 закъснение и усещам как ще трябва да ми правят афинна операция на сърцето при вида на дъската.
След три часа без спирка излизам като неопределен интеграл на прекъсната функция. Някъде съм си изгубил променливата и съм останал само по константа с окапал диференциал.
Решавам, че вечерта ще се размажа като производна на примитивна функция - поне с 2 литра марков паралелепипед. Така ще се дифенерцирам, че ще остане точка на прекъсване в паметта ми. Като се замисля и едно ротационно тяло ще ми дойде добре. Но от всичко това се сетих, че нямам пукнат регулярен израз в джоба.
Хващам интеграл 94 в пробита околност на химическия факултет, а той е пълен като елементите на редицата 1/x около нулата. Диференциала не ми се побира и едва се интегрирам до вратата. Слизам на Манджа стрийт, а там ми правят толкова мазен бургер, че още малко и стомаха ми ще дивергира.
Вървя си аз към блока както ξ между точките на крайното разбиване наречено Студентски град. Минавам през Баба Яга. След като си купих 200ml о-микрон осъзнах, че до края на седмицата ще карам само на празната дума, останала в хладилника. След този факт се изпари желанието ми да се направя на примитивна тая вечер, да не говорим за ротационното тяло. Единственото нещо, което ми остана е да очаквам следващия ден във ФМИ, където ще се забавлявам с интеграли до 22ч.
DarkAngelOfhope
Registered
хаха, яко е браво
Ако не си разбрал за кривата на св. Бобчо , ще е от 2-ра степен, пак си добре.StormBreaker каза:
ФМИ година първа - тука всички ли са нормални ?
ФМИ година втора - тука има ли нормални хора ?
ФМИ година трета - аз нормален ли съм ?
ФМИ година четвърта - я тоя е нормален, сигурно е първа година
Като гледам тука отдавна не са писали нищо. Поствайте да не изоставим темата...
Код:
Трима приятели си говорят. Единият казва:
- Моята жена прочете “Трите прасенца” и ми роди 3 деца.
Вторият:
- Моята жена прочете “Снежанка и седемте джуджета” и ми роди седем деца.
Третият:
- Пооомоооооооооооооооощ! Жена ми чете “Али Баба и четиридесетте разбойника”!
Код:
Върви Иванчо по коридора на училището и крещи:
- Къде е логиката, къде е разумът…
Среща го Директорът и пита:
- Иванчо, какво ти има? Вървиш из коридора, по време на час, крещиш като ненормален, какво става?!
- Какво става – отвръща Иванчо – пръднах в час и ме изгониха, а те останаха вътре. Къде е логиката, къде е разумът…
Код:
Началник се кара на подчинен:
- Не те ли е срам! Закъсняваш два часа! Аз на твое място изобщо не бих се показал на работа в такъв случай…
- Да, но аз, за разлика от вас, съм съвестен и идвам.