Очаквах Алекс с нетърпение.
Запознаха ни общи познати преди две години и се харесахме. Няма да забравя как включих чара си на 100% и след като ъпгрейднах външността от махленски хитрец – сваляч до последна версия на „Mr. Lover Lover” успях да я напия на един купон и да я изкъртя от кекс в кенефа. А тя и пияна излезе темпераментна – издра ми половината гръб мръсницата...
Забравих да ви кажа – аз съм от Благоевград. Водата ни идва от Рила и Пирин (евентуално?!) и освен, че е най-вкусната в страната, е и с най-ниското (нулево) съдържание на йод. За това сме и с най-много луди на глава от населението. Освен това сме македонци. Не от ония лигльовци дето се сърбеят в съседна наму република. Истински македонци. По националност българи, ама по характер войводи. А Алекс излезе най-войвода от всички ама нейсе.
След случката, за около месец, два, естествено се правихме все едно нищо не е било. После започнах да я ухажвам пасивно. Като я видех в дискотеката, спирах се и започвах да излъчвам сексапил.
Една вечер бях при две аверчета да редим далаверата. Гледаме мач и поркаме Пиринско свежо от планината, т.е. от n-ти галон в хладилника. Бре по едно време – звездички. Звъним в кабелната и каруцарския лексикон влезе в употреба. Малко преди диспечерката да пометне (или беше малко след това) излязох на терасата – нали съм си сръчко – да прегледам кабела. Зяпам аз едни клечки, едни кърфици – комшиите, да им го тура, включили се на аванта. Като кипнах и отивам да им звъня – да им го тура. Как се отвори вратата, подпрех я с крак и веднага с левачката хряс-прас.
То едно дребничко, слабичко девойче се оказа че смъкнах. Тъй и тъй бях влезнал в серия, сритах я в корема и на вътре на скандал. Какво да видя? Вътре едни втряснати студентчета, целите в пъпчици, не олабили жилата. Женските им бетер онуй на вратата. А инак на купон ми се събрали.
- Тфа ли ви е купона беей? – ревнах – 200 грама водчинка сервирали солети и ще ми преебавате мача а? Отбелязах си доволно, че всички ме гледат изстинали и не смеят да шукнат. Баш тогаз от терасата се намъкват гейчо някакъв и ...Алекс. Ах да я еба. Гейчото се изсули на някъде (на вънка), а Алекс стои и ме гледа виновно на кур.
Изгоних хлапетата, като само си записах в scheduled tasks да намера гейчото и да му направя нещо лошо. Да го разпитаме с аверчетата чий го дири с мойта женска на терасата.
От там се изкъртихме с Алекс. Цяла нощ я въртях на шиша. Даже към сабахлям го топих във водката оти започна да ми изтръпва. Гледам я парясницата, че й пари, ама търпи. Май тогава се влюбих...
Както и да е – дадох й два лева за такси и я изпратих на входа. Винаги съм знаел, че когато не знаеш какво да правиш с женската, еби, тепай или се дръж като джентълмен.
* * *
Покрай студентите разбрах какъв потенциал се крие във висшето образование. Запознавахме студентки от ЮЗУ-то с чичковци от Гърция и мойта стана лесна. Той гръка като му креснеш само и се нааква. Проблеми нула. Едно приятелче – Моксата, разправяше, че така не требе ама него кой го брои? Завършил ВПИ-то специалност лелка в детска градина. На село му викаха Висшето...
Джиткам си значи един ден с новата ми (на старо) Алфа – 155-ица с мега сладка гъзица, 140 коня бате, змей ти викам и какво да видя? По тротоара оня гейчо дето преди три месеца на терасата с Алекс. Покрил се беше дупето ама не знае той, че от умирачка, Гугъл и македонец не можеш да се скриеш.
Спрях на трийсетина метра напреде и слизам до багажника. Той мухльото хем ме гледа как вадя от кобуря в багажника Макаровия, хем като омагьосан – не се сеща да избяга, а само забавя крачката с надеждата, че костеливия пръст на съдбата (аз това) не е нарочил именно него за разплата.
- Ела бате да те питам нещо? – и идва значи, да го еба у цайса. Не че му се присмивам на недъга де.
Като го прегърнах с левата ръка и го изпрах с дръжката на Макаровия през лицето. Направо го разкатах с един удар. Чак яд ме стана оти толко бързо. Па като се нервирам си знам, че не съм лесен.
Качих се на Алфата и тамън вкарвам втора, пак си го представям какво е правил с Алекс на терасата. Разправяха, че съм бил впечатлително дете като малък. Верно си е. Дръпнах ръчната (по правилник се води «спирачка за паркиране») и заебах колата на средата на платното. Па едно приятелче ме видел, че съм в ситуация и дотича.
- Шо? – вика.
- Я! – зер не вижда как са нещата.
- Ако ае. – отвръща, вече схванал картинката.
Смлехме го от шутове оня – само главата му пазехме, оти ке го утепаме.
Доволен се прибирам дома. Там – идилия: Алекс до печката пържи нещо. Знае тая жена как да ми го направи уютно. Даже вече не се наказваме толкоз.
Като я гледам с тая престилчица... майкооо... знам, че ще се сърди, но как да издържа? Натиснах я за едно бързо отзад докато правеше запръжката.
Нещо тясно обаче. Или се стяга или... хаха откривам нови приложения на Рама маргарин. Ровна ме с вилицата в ребрата кучката, ама нищо не усещам – тъкмо свършвам. Ихаа – целия ще се пъхна в нея, а тя квичи все едно съм я сцепил... е може би малко. Радостната отмала настъпва, в миг ми омекват колената, още един и започвам да усещам вилицата в ребрата. Ясно, ще има шамари за напослушните момиченца. Стряскам се: мама стои на вратата и не мърда. От колко ли време ни зяпа?
...
Манджата за нищо не ставаше – казах й го, пък тя взе да се зъби:
Кого ще лаеш ма кучко?
* * *
Трети месец е в Щатите. Много ми липсва. Ходя по някога до ГАМЕ клуба – с копютрите. Да си пишем по електрическата поща.
По студентски програми, ала-бала уж да се квалифицирала повече. За чий хуй й е да е още по-квалифицирана безработна археоложка?
Пиша й много мили неща. То всъщност не аз де. Давам два лева на момчето и хващам някое хлапе да набере писмото. Колкото време остане – за него е. Не мога да им свикна на компютрите. По принцип се оправям, но опре ли до писане... не мога да им запомна разните 6-ци и 4-ки. Аз съм с осми клас, дето не е толкова много, но такова нямаше.
Писах й стихотворение. Няма рима и е малко странно, но тя ще разбере.
«Ох Алекс – да си беше тука, като царица ще си живееше при мене». Не трябваше да я пускам. Добре си я гледах – нищо не й е липсвало. Може да я биех, ама това защото я обичам. Изпратих мама в старчески дом. Тя се спомина милата – объркали й дозата на лекарствата, ама и така си беше пътник. А Алекс – Алекс я няма. Работи. Що й требваше да работи? Е да, инак се замисля за глупости с чужди мъже, а като работи, няма време за щуротии. Щях да я заплодя и готово. А тя в чужбина.
* * *
Снощи сбърках. Ходих на диско. Много се напих, а и на машинките много набутах. Излязох за момент напред и пак. Само крупието нещо ментеше. Аверите не ме подкрепиха. Даже сякаш странят от мене. Майната им. Нямам вече приятели. Та стигнах и до дискотеката. Самичък. Уж самичък, а в сърцето Алекс. Много се напих, за да я забравя... и май съм забравил. Изльокал съм около литър виски. Викал съм управителя да се оплача, че танцярката неме гледа в очите. После на проститутка.
Платих й отгоре че да се казва Алекс... Ако платиш достатъчно се казват както избереш. Облече някои дрехи на жена ми.
Не ми стана... Дъвка го, смука го, търка си го навсякъде. Бих й шамарите и я изгоних.
...
Звъни се. Кой? За миг май зърнах бухалката...